КОГА СЕ ПОЧИТАТ ПОКОЙНИЦИТЕ ?

Винаги в сърцата си трябва да ги почитаме. Прието е да се почитат най-вече на задушниците:
Събота срещу Неделя Месопустна
Събота срещу Петдесятница
 Събота срещу Архангеловден


КОГА СЕ ПРАВИ ПОМЕН НА ПОЧИНАЛИЯ?

Помени за починалите се правят
на 3-тия, 9-тия и 40-тия ден от смъртта му;
 На 3, 6 и 9 месеца;
На една година.
ПреПрез следващите години - при желание на близките на починалия.


А КОГА НЕ СЕ ПРАВИ?

Не се правят помени за починали по време на:
1. През първата седмица на Великия пост
2. От Лазаровден до Томина неделя
3. От навечерието на Рождество Христово до Ивановден


* Какви са нужните документи?
1. Кръщелно и венчално свидетелство на покойника.
2. Смъртен акт на покойника.
33. Записване на погребението най-малко 12 часа преди обреда.

НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ЗА НОВ ГРОБ:
1. Кръщелно и венчално свидетелство на покойника.
2. Кръщелно свидетелство на децата на покойника.
3. Смъртен акт на покойника.

* Какво съдържа смъртния акт?
Чл. 60. (1) Актът за смърт съдържа:
1. място на съставяне на акта-област, община, населено място/район; 2. номер на акта и дата на съставяне; 3. дата-ден, месец, година, час и минути на смъртта;
4. място на смъртта-област, община, населено място или държава, ако не е в Република България, и къде е настъпила; 5. имена на лицето;
6. причина за смъртта;
7. данни за лицето-дата и място на раждане, ЕГН (личен номер на чужденец-ЛНЧ), възраст, пол, гражданство, семейно положение, постоянен адрес;
8. данни за родителите, ако са известни-имена, ЕГН (личен номер на чужденец-ЛНЧ), постоянен адрес;
9. документ, удостоверяващ смъртта;
10. обявител-имена, ЕГН (личен номер на чужденец-ЛНЧ), постоянен адрес;
11. длъжностно лице-имена, ЕГН (личен номер на чужденец-ЛНЧ) и подпис;
12. бележки.

* Струва ли нещо акта за смърт и какво следва след издаването му?
Чл. 61. (1) Препис-извлечение от акта за смърт представлява разрешение за погребение и се издава безплатно.
(2) След изготвянето на акта за смърт длъжностното лице по гражданското състояние изпраща документа за самоличност на умрелия на най-близкото районно полицейско управление на Министерството на вътрешните работи.
(3) При смърт на чужденец, който се погребва в Република България, длъжностното лице по гражданското състояние задържа всички документи за самоличност и документи за пътуване в чужбина, ако има такива. Тези документи и препис от акта за смърт се изпращат на най-близкото районно полицейско управление на Министерството на вътрешните работи.
(4) При смърт на чужденец, чийто труп се изпраща в чужбина, длъжностното лице по гражданското състояние изпраща българския му документ за самоличност, ако притежава такъв, на най-близкото районно полицейско управление на Министерството на вътрешните работи. Всички други документи за самоличност, документи за пътуване в чужбина, ако има такива, и препис от акта за смърт се предават на лицата, които придружават трупа.



ОБИЧАИ И ПОВЕРИЯ

Вярата в поверията във връзка със смъртта е била много силна. Тя е сравнително типизирана. Народът е убеден, че съдбата на човека е определена още при раждането му, но не се знае кога ще дойде края на живота му. Обичайно е след като болния издъхне да се отварят прозорците или вратата, да се обръщат паниците наопъки, да се покриват огледалото и портретите. Огледалото се покрива до края на погребението защото, смисълът на този ритуал е, че с принадлежността си към двата свята огледалото е своеобразна врата, която ги съединява. Току що напусналата тялото душа може да сбърка пътя, да се заблуди в огледалния лабиринт и завинаги да остане в него. В думата покойник, вместо умрелия се внася известна етика и уважение към умрелия. Тялото на покойника бива измито, като във водата се слага босилек за 'хубава миризма'. Следи се строго очите да не останат отворени /смята се, че скоро ще умре друг/. Мъртвецът се облича в чисто облекло, обикновено негово, бива покрит с покров - бяло платно, вярва се, че в него покойникът се явява пред бога. На умрелите момци и девойки обличат някоя младоженска дреха, а възглавницата, която се поставя под главата на покойника може да съдържа негови стари дрехи. Постоянен обичай е слагането на пари в джоба, за да се откупи от оня свят. Според вярванията по покойния не се слага гребен и огледало, а се полагат около трупа кръстче, чесън, икона, тамян. Известяването на смърт става чрез редки удари на черковната камбана.
Мъртвецът е оплакван от близките със силен глас, смята се за страшно и грешно да не бъде оплакван. Самото оплакване съдържа спомени, характеристики на умрелия, подкани да се върне от там, гдето е отишъл. Навсякъде умрелия се поставя в ковчег. Преди изнасянето му от дома близките се прощават с него, а в някои краища на България след изнасянето на покойния, пред прага на дома се чупи чаша с вода /за да няма повече смърт в дома/. При ритуала /опелото/ на покойника се пали голяма свещ.
1. Голямата свещ се пали всеки ден до 40-я и гори по малко, а на 40-я изгаря цялата.
2. Кандилото се пали /ако не е запалено/ в дома на покойния. От кандилото се отсипва малко олио /зехтин/ и се смесва с неголямо количество червено вино, като получената смес се нарича миро. С нея свещеник миропомазва покойния.
3. До погребението близките на покойния не се мият, бръснат , гладят и др..
4. Не се почиства дома на покойния, по този начин се изразява скръбта към скъпия покойник /до погребението/.
5. До 40-я ден не е желателно да се слуша музика или други действия, които изразяват веселие /близките на покойния са в траур/.
6. На 40-я ден се равнява гроба и на положения кръст се връзват черните шалчета, които са носели жените.
7.7. Траурът, който се спазва е до 40 дни, след това се смята, че душата вече е на небето. Гробището обикновено е близо до населеното място и гробът се нарича къща или дом на умрелия. Всеки присъстващ смята за дълг да хвърли пръст върху ковчега и каже 'Лека ти пръст' или 'Бог да те прости'. Напускайки гробището или стигайки у дома си, близките си измиват ръцете - за да измият лошото от себе си.

Имоти от собственик