КОГА СЕ ПОЧИТАТ ПОКОЙНИЦИТЕ ?
Винаги в сърцата си трябва да ги почитаме. Прието е да се почитат най-вече на
задушниците:
Събота срещу Неделя Месопустна
Събота срещу Петдесятница
Събота срещу Архангеловден
КОГА СЕ ПРАВИ ПОМЕН НА ПОЧИНАЛИЯ?
Помени за починалите се правят
на 3-тия, 9-тия и 40-тия ден от смъртта му;
На 3, 6 и 9 месеца;
На една година.
ПреПрез следващите години - при желание на близките на починалия.
А КОГА НЕ СЕ ПРАВИ?
Не се правят помени за починали по време на:
1. През първата седмица на Великия пост
2. От Лазаровден до Томина неделя
3. От навечерието на Рождество Христово до Ивановден
* Какви са нужните документи?
1. Кръщелно и венчално свидетелство на покойника.
2. Смъртен акт на покойника.
33. Записване на погребението най-малко 12 часа преди обреда.
НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ЗА НОВ ГРОБ:
1. Кръщелно и венчално свидетелство на покойника.
2. Кръщелно свидетелство на децата на покойника.
3. Смъртен акт на покойника.
* Какво съдържа смъртния акт?
Чл. 60. (1) Актът за смърт съдържа:
1. място на съставяне на акта-област, община, населено място/район; 2. номер на
акта и дата на съставяне; 3. дата-ден, месец, година, час и минути на смъртта;
4. място на смъртта-област, община, населено място или държава, ако не е в
Република България, и къде е настъпила; 5. имена на лицето;
6. причина за смъртта;
7. данни за лицето-дата и място на раждане, ЕГН (личен номер на чужденец-ЛНЧ),
възраст, пол, гражданство, семейно положение, постоянен адрес;
8. данни за родителите, ако са известни-имена, ЕГН (личен номер на
чужденец-ЛНЧ), постоянен адрес;
9. документ, удостоверяващ смъртта;
10. обявител-имена, ЕГН (личен номер на чужденец-ЛНЧ), постоянен адрес;
11. длъжностно лице-имена, ЕГН (личен номер на чужденец-ЛНЧ) и подпис;
12. бележки.
* Струва ли нещо акта за смърт и какво следва след издаването му?
Чл. 61. (1) Препис-извлечение от акта за смърт представлява разрешение за
погребение и се издава безплатно.
(2) След изготвянето на акта за смърт длъжностното лице по гражданското
състояние изпраща документа за самоличност на умрелия на най-близкото районно
полицейско управление на Министерството на вътрешните работи.
(3) При смърт на чужденец, който се погребва в Република България, длъжностното
лице по гражданското състояние задържа всички документи за самоличност и
документи за пътуване в чужбина, ако има такива. Тези документи и препис от акта
за смърт се изпращат на най-близкото районно полицейско управление на
Министерството на вътрешните работи.
(4) При смърт на чужденец, чийто труп се изпраща в чужбина, длъжностното лице по
гражданското състояние изпраща българския му документ за самоличност, ако
притежава такъв, на най-близкото районно полицейско управление на Министерството
на вътрешните работи. Всички други документи за самоличност, документи за
пътуване в чужбина, ако има такива, и препис от акта за смърт се предават на
лицата, които придружават трупа.
ОБИЧАИ И ПОВЕРИЯ
Вярата в поверията във връзка със смъртта е била много силна. Тя е сравнително
типизирана. Народът е убеден, че съдбата на човека е определена още при
раждането му, но не се знае кога ще дойде края на живота му. Обичайно е след
като болния издъхне да се отварят прозорците или вратата, да се обръщат паниците
наопъки, да се покриват огледалото и портретите. Огледалото се покрива до края
на погребението защото, смисълът на този ритуал е, че с принадлежността си към
двата свята огледалото е своеобразна врата, която ги съединява. Току що
напусналата тялото душа може да сбърка пътя, да се заблуди в огледалния лабиринт
и завинаги да остане в него. В думата покойник, вместо умрелия се внася известна
етика и уважение към умрелия. Тялото на покойника бива измито, като във водата
се слага босилек за 'хубава миризма'. Следи се строго очите да не останат
отворени /смята се, че скоро ще умре друг/. Мъртвецът се облича в чисто облекло,
обикновено негово, бива покрит с покров - бяло платно, вярва се, че в него
покойникът се явява пред бога. На умрелите момци и девойки обличат някоя
младоженска дреха, а възглавницата, която се поставя под главата на покойника
може да съдържа негови стари дрехи. Постоянен обичай е слагането на пари в
джоба, за да се откупи от оня свят. Според вярванията по покойния не се слага
гребен и огледало, а се полагат около трупа кръстче, чесън, икона, тамян.
Известяването на смърт става чрез редки удари на черковната камбана.
Мъртвецът е оплакван от близките със силен глас, смята се за страшно и грешно да
не бъде оплакван. Самото оплакване съдържа спомени, характеристики на умрелия,
подкани да се върне от там, гдето е отишъл. Навсякъде умрелия се поставя в
ковчег. Преди изнасянето му от дома близките се прощават с него, а в някои
краища на България след изнасянето на покойния, пред прага на дома се чупи чаша
с вода /за да няма повече смърт в дома/. При ритуала /опелото/ на покойника се
пали голяма свещ.
1. Голямата свещ се пали всеки ден до 40-я и гори по малко, а на 40-я изгаря
цялата.
2. Кандилото се пали /ако не е запалено/ в дома на покойния. От кандилото се
отсипва малко олио /зехтин/ и се смесва с неголямо количество червено вино, като
получената смес се нарича миро. С нея свещеник миропомазва покойния.
3. До погребението близките на покойния не се мият, бръснат , гладят и др..
4. Не се почиства дома на покойния, по този начин се изразява скръбта към скъпия
покойник /до погребението/.
5. До 40-я ден не е желателно да се слуша музика или други действия, които
изразяват веселие /близките на покойния са в траур/.
6. На 40-я ден се равнява гроба и на положения кръст се връзват черните шалчета,
които са носели жените.
7.7. Траурът, който се спазва е до 40 дни, след това се смята, че душата вече е на
небето. Гробището обикновено е близо до населеното място и гробът се нарича къща
или дом на умрелия. Всеки присъстващ смята за дълг да хвърли пръст върху ковчега
и каже 'Лека ти пръст' или 'Бог да те прости'. Напускайки гробището или стигайки
у дома си, близките си измиват ръцете - за да измият лошото от себе си.
|